Смяна на режима в Русия? Защо Вашингтон не харесва Владимир Путин

Четвъртък, 09 Февруари 2012 20:06 | Написано от Фредерик УЙЛЯМ ЕНГДАЛ* [1]

Както изглежда, Вашингон е решил да приключи с руския лидер Путин. За Хилари Клинтън и кръга около нея, вероятният следващ президент на Русия Владимир Путин е основната пречка пред реализацията на техните планове. Малцина обаче са наясно, защо това е така. Всъщност, истината е, че днес Русия, в тандем с Китай, и донякъде с Иран, формират основата (макар все още доста крехка) на единствената ефективна глобална ос, способна да отправи предизвикателство пред хегемонията на самотната световна супердържава.

На 8 декември 2011, няколко дни след като бяха обявени резултатите от парламентарните избори в Русия, демонстрирали спад в популярността на партията на премиера Владимир Путин „Единна Русия”, самият той обвини САЩ и, най-вече, държавния секретар Хилари Клинтън, че оказват подкрепа на демонстриращите от руската опозиция и протестите им срещу изборите. Тогава Путин заяви, че „държавният секретар (на САЩ) много бързо даде оценка на изборите, обявявайки ги за нечестни и несправедливи, още преди да получи материалите от Бюрото за демократичните институции и човешките права (т.е. от международните наблюдатели на изборите от ОССЕ – б.а.)” (1).

По-късно Путин уточни, че прибързаните изказвания на Клинтън са били необходимия сигнал за очакващите го опозиционни групи, че правителството на САЩ ще подкрепи протестите им. Според него, те са станали „сигнал за нашите активисти, които започнаха активно да работят съвместно с Държавия департамент на САЩ” (2).

Големите западни медии предпочетоха или да пренебрегнат значението на изявлението на Путин, или пък почти изцяло да се концентрират върху тезата за разрастващото се опозиционно движение в Русия. Всъщност, беглият анализ сочи обратното, т.е., че Путин по-скоро е премълчал за истинската степен на наглата намеса на американското правителство в политическите процеси в страната ву. Защото не става дума за Тунис, Йемен или дори за Египет, а за втората в света ядрена суперсила, макар че в икономическа план Русия отстъпва на САЩ. Тоест, Хилари си играе с „термоядрения огън”.

Демокрация или нещо друго?

Путин несъмнено не е образец в практикуването на това, което мнозинството на Запад смята за демокрация. Съобщението, направено от него преди няколко месеца, че се е разбрал със сегашния президент Медведев да сменят постовете си след президентските избори на 4 март 2012, стресна дори някои руснаци, оценяващи го като политика на силата и сключване на задкулисни сделки. Въпреки това обаче, действията на Вашингтон по отношение на Русия са нещо повече от нагла намеса. Същата тази администрация на Обама, която съвсем наскоро прокара закон, позволяващ и да предприема мерки, които, на практика, анулират Била за правата (приетите през 1791 първи 10 поправки ва конституцията на САЩ – б.р.), т.е. конституционните нарми гарантиращи правата на американските граждани (3), сега се опитва да заеме позата на глобален върховен съдник, определящ кой е демократ и кой не.

Сега нека се опитаме да проверим обвиненията на Путин, че САЩ се намесват в изборния процес в Русия. Ако се вгледаме внимателно, ще видим очевидни доказателства за това в годишния отчет (от август 2011) на базиращата се във Вашингтон неправителствана организация с безобидното название Национален фонд за демокрация (National Endowment for Democracy - NED), от който се вижда, че тя присъства на цялата територия на Русия.

Така NED финансира Международния прес-център в Москва, където около 80 неправителствени организации могат да провеждат пресконференции на всякакви теми. Пак той финансира многобройните семинари за „младежката активност в борбата за повече права”, както и семинарите за активисти с цел „да се помогне на младите хора да станат политически активни”. Всъщност, през 2010, фондът официално е похарчил над 2,783 млн. долара за реализацията на десетки подобни програми из цяла Русия. Разходите за 2011 ще бъдат публикувани по-късно, през 2012 (4).

NED финансира ключовите руски агенции за „незавими” сондажи на общественото мнение и наблюдателите на изборите – изключително важен елемент, ако решиш да обявиш за допуснати изборни фалшификации. Пак той финансира частично регионалната гражданска организация за защита на демократичните права и свободи „ГОЛОС”. Според годишния отчет на NED, финансовите средства са отишли за „подробен анализ на изборите през есента на 2010 и пролетта на 2011 в Русия, което включва мониторинг на пресата, мониторинг на политическата агитация, дейността на избирателните комисии и други елементи на използването на изборното законодателство в рамките на дългосрочната подготовка за избори” (5).

През септември 2011, няколко седмици преди парламентарните избори през декември, NED финансира конференция във Вашингтон, участниците в която бяха специално поканени, като сред съорганизаторите беше руската „независима” социологическа агенция „Левада-Център”. Спред уеб-сайта на NED, „Левада-Център”, който също е бенефициент на средства от фонда (6), е осъществил серия от социологически сондажи, което е стандартния метод, използван на Запад, за анализ на настроенията на гражданите. Те дават представителна извадка за „настроението на електората в подготвителния период на изборите за Държавна дума и президентските избори, как се приемат отделните кандидати и партии, както и за доверието на избирателите към системата на „управлявана демокрация”, създадена през последните десет години”.

Сред участниците във вашингтонската конференция беше Владимир Кара-Мурза, „член на Федералния съвет на руското „демократично” движение „Солидарност” и съветник на парламентарния опозиционен лидер Немцов” (според NED). Друг докладчик беше десният неоконсервативен Институт Хъдсън (7).

Немцов, който е сред най-известните фигури в днешната антипутинска опозиция, е и съпредседател на „Солидарност”, чието име, следва да отбележим, е заимствано от ерата на студената война, когато САЩ почти открито финансираха полската опозиция, в лицето на работническата „Солидарност” на Лех Валенса. Впрочем, на Немцов ще се спра подробно по-нататък.

На 15 декември 2011, пак във Вашингтон, точно когато стартираха подкрепяните от САЩ протести против Путин, оглавени от „Солидарност” и някои други организации, NED организира още една конференция под надслов „Младежката активност в Русия: може ли новото поколение да пречупи ситуацията?”. Основният доклад на нея изнесе Тамерлан Курбанов, който, според NED, „съвсем доскоро беше кординатор на програмите на московския офис на Националния демократичен институт за международни отношения, където се занимаваще с разработката и разширяване възможностите на политическите и граждански организации; съдействие на гражданското участие в обществения живот и най-вече за привличането на младите хора” (8). Между другото, Националният демократичен институт е филиал на NED.

Тъмното минало на Националния фонд за демокрация

Оказване на подкрепа за политическата активност на младите хора – тъкмо с това се занимаваше NED в Египет през последните няколко години, в хода на подготовката за свалянето на Мубарак. Според информирани източници, NED е изиграл важна роля и в подкрепяните от САЩ „цветни революции” през 2003-2004 в Украйна и Грузия, довели на власт проамерикански и про-НАТО настроени политици. Пак NED активно подкрепяше „борбата за човешки права” в Мянма, Тибет и богатата на петрол китайска провинция Синцзян (9).

Както показва внимателния анализ на „оранжевата революция” през 2004 в Украйна и многобройните други, финансирани от САЩ цветни революции, контролът върху гласуването и способността да се оказва влияние върху международните медии, особено на такива големи телевизионни канали като CNN или BBC, е много важен компонент на вашингтонските планове за дестабилизация. Има достатъчно основание да смятаме, че „Левада-Център” играе изключително важна роля в това отношение, публикувайки резултати от сондажите, показващи недоволство от режима.

Според собственото си официално представяне, NED представлява „частна некомерсиална фондация, работеща за разширяването и укрепването на демократичните институции по целия свят. Всяка година, с финансовата подкрепа на американския Конгрес, NED спонсорира над 1000 проекта на различни неправителствени организации в чужбина, работещи „за утвърждаване на демокрацията” в над 90 държави” (10).

Всичко това звучи благородно и възвишено. Само че, NED предпочита да не споменава за истинската си история. А та е следната. В началото на 80-те години, тогавашният директор на ЦРУ Бил Кейси, убеждава президента Роналд Рейгън да създаде, под формата на частна неправителствена организация - Национален фонд за демокрация, за да съдейства на глобалните планове на Вашингтон с други средства, т.е. без прякото ангажиране на ЦРУ. Това беше част от процеса на „приватизация” на американските разузнавателни служби, с цел работата им да стане „по-ефективна”. През 1991, Алън Уейнстийн, който помага при разработката на законопроекта за създаването на NED, заяви в интервю за „Уошингтън Поуст”, че: „много от това, което фондът прави днес, се вършеше тайно от ЦРУ преди 25 години” (11). Интересно, нали! Както е известно, по-голямата част от финансовите средства за NED идва от американските данъкоплатци чрез Конгреса на САЩ. В същото време, NED, във всяко отношение и под всякаква форма, е ресурс на разузнавателната общност и американското правителство.

И така, NED e създаден при управлението на Рейгън за да функционира като фактически филиал на ЦРУ, „приватизиран” с цел да осигури на Управлението по-голяма свобода на действие. Членовете на ръководството на NED обикновено идват от Пентагона или разузнавателната общност на САЩ. Сред тях беше бившият командващ силите на НАТО генералът от резерва Уесли Кларк, който ръководеше бомбардировките срещу Сърбия през 1999. Сред ключовите фигури, свързани с тайните операции на ЦРУ, които са участвали в ръководството на NED, са Ото Райх, Джон Негропонте, Хенри Сиснерос и Елиът Абрамс. През 2008, председател на Съвета на директорите на NED беше Вин Уебър, основател на ултраконсервативната организация “Empower America” и специалист по набирането на средства за предизборната кампания на Джордж Буш-младши. Днес, председател на NED e Джон Бон, бивш президент на скандалната рейтингова агенция Moody’s, която изигра доста двусмислена роля за краха на американските ценни книжа (процес, продължаващ и днес). В сегашното ръководство на NED влиза и известният неоконсерватори и бивш посланик на САЩ в Ирак и Афганистан Залмай Халилзад, който е от афганистански произход (12).

Добре подготвената антипутинска опозиция

Сега нека обърнем по-сериозно внимание на водещите опозиционери, които, излязоха на преден план в Русия напоследък. За сегашната руска опозиция и, особено, за западните медии, в любим герой и въплъщение на опозиционно настроената руска младеж, се превърна блогърът Алексей Навални, чиито блог се нарича LiveJournal. Навални играе ролята на псевдо-мъченик на протестното движение, след като прекара 15 дни в загвора заради участието си в забранена демонстрация. По време на голямата протестна акция, свикана навръх Коледа, на 25 декември 2011, в Москва, Навални, вероятно опиянен от гледането на прекалено много романтични филми на Сергей Айзенщайн за Руската революция от 1917, заяви пред събралата се тълпа: „Виждам тук достатъчно хора, за да тръгнем още сега срещу Кремъл и Белия дом (резиденцията на руския президент – б.а.)…” (13).

Водещите западни медии действително са заслепени от Навални. Така британската телевизия ВВС го нарече „може би единственият сериозен опозиционер, появил се в Русия през последните пет години”, а американското списание „Тайм” го определи като „руския Ерин Брокович” – странен паралел с героинята от холивудския филм, изиграна от Джулия Робъртс, превъплътила се в образа на активистка от нюйоркска правна фирма. По-важното обаче е, че Навални премина подготовка в елитния американски университет в Йейл, на Източното крайбрежие (където, между другото, живее и семейство Буш), като стипендиант на „световната стипендиантска програма на Йейлския университет” (14).

Харизматичният Навални също получава, или е получавал, средства от вашингтонския Национален фонд за демокрация (NED). Според постинг, публикуван в собствения блог на Навални – LiveJournal, през 2007-2008 той е бил финансиран от NED (15), (16).

Подобно на Навални, и други ключови фигури от антипутинското протестно движение са свързани със „Солидарност”, основана през декември 2008 от Борис Немцов, Владимир Рижков и други. Впрочем, Немцов едва ли е най-подходящия борец с корупцията. Според руското издание на „Бизнес уик” от 27 септември 2007, именно Немцов е свързал руския банкер Борис Бревнов с Гретхен Уилсън, американска гражданка и сътрудник на Международната финансова корпорация (финансов филиал на Световната банка). По-късно двамата сключват брак. С помощта на Немцов, Уилсън успява да приватизира Балахнинския целулозно-хартиен комбинат за изключително изгодната цена от 7 млн. долара. Предприятието е източено и след това продадено на инвестиционната банка от Уолстрийст CS First Boston. Твърди се, че годишният оборот на комбината е достигал 250 млн. долара (17).

Между другото, оказва се, че именно банката CS First Boston е финансирала пътуванията на Немцов на изключително скъпия Световен икономически форум в Давос. Навремето, когато Немцов става член на руското правителство (1997-98), неговото протеже Бревнов е назначен за продседател на Единната енергийна система на Русия (ЕЕС). Две години по-късно, днешният „борец с корупцията” Борис Немцов използва цялото си влиание за да „защити” Бревнов от обвиненията за прахосваане на милиарди от активите на ЕЕС (18).

Немцов е бил финансиран и от намиращият се в момента в затвора руски олигарх Михаил Ходорковски през 1999, когато последният използва милиардите си за да се опита да подкупи руския парламент – Думата. През 2004, Немцов участва в тайна среща с милиардера-олигарх Борис Березовски, на която присъстват и други руски олигарси, избягали от страната си. Когато руските власти решиха да разпитат Немцов във връзка с обвиненията, че новата му политическа партия „За Русия без беззаконие и корупция” се финансира от чужбина, американските сенатори Джон Маккейн, Джо Либърман и Майк Хамър от Съвета за национална сигурност към президента Обама, моментално се обявиха в подкрепа на Немцов (19).

Близкият приятел на Немцов, Владимир Рижков, който е член на „Солидарност”, също е тясно свързан с швейцарските „давоски” кръгове и дори основа т.нар. Сибирски Давос. Според съобщения в руските медиии от 2005, през 2003 Рижков формира т.нар. „Комитет 2008” с цел да „привлече” финансови средства от пратения в затвора Ходорковски и, едновременно с това, да набира такива средства от „олигарсите в изгнание”, като Березовски, и от чужди фондации, като Фондацията Сорос например. Официално декларирана цел на всички тези усилия е обединяването на „демократичните” сили срещу Путин. На 23 май 2011, Рижков, Немцов и неколцина други внесоха документи за регистрация на нова Партия на народната свобода, уж да да издигнат чрез нея кандидат-президент, който да се противопостави на Путин през 2012 (20).

Друго известно лице от неотдавнашните антипутински демонстрации е бившият световен шампион по шах, превърнал се междувременно в „десен” политик, Гари Каспаров, който също е сред основателите на „Солидарност”. Преди няколко години стана ясно, че Каспаров е член на ръководството на един вашингтонски аналитичен център. През април 2007, той призна, че е член на Консултативния съвет за национална сигурност – „некомерсиална, непартийна организация, работеща в сферата на националната сигурност, специализирана в прокарването на необходимите политически мерки, действия и ресурси, жизнено важни за гарантиране сигурността на САЩ”. В самата Русия, Каспаров е скандално известен с някогашните си финансови връзки с Леонид Невзлин – бивш вицепрезидент на „Юкос” и партньор на Михаил Ходорковски. Междувременно, Невзлин избяга в Израел, след като в Русия беше обвинен в убийство и използване на наемни убийци за ликвидиране на „неудобни хора”, докато е бил вицепрезидент на „Юкос” (21).

През 2009, Каспаров и Борис Немцов бяха удостоени със среща с Барак Обама с цел обсъждане състоянието на руската антипутинска опозиция. Тя беше по лична покана на американския президент и се проведе във вашингтонския хотел „Риц Карлтън”. На нея Немцов призова Обама да се срещне с опозиционните сили в Русия, посочвайки, че: „Ако Белият дом се съгласи с предложението на Путин да се срещна само с представители на пропутинските организации, това няма да бъде само победа за Путин, но ще означава и, че Путин окончателно ще се убеди в слабостта на Обама”. По време на въпросното посещение в САЩ, Немцов беше поканен да направи презентация в нюйоркския Съвет за международни отношения (CFR) – може би най-влиятелния американски аналитичен център в сферата на външната политика. И, което е особено важно, Държавният департамент на САЩ, както и подкрепяните от Вашингтон политически неправителствени организации, като NED, не само наляха милиони във формирането на антипутинската коалиция в Русия, но в този процес се включи и самият американски президент (22). Рижков, Немцов, Навални и бившият финансов министър на Путин Алексей Кудрин участваха в оргранизацията на антипутинската демонстрация в Москва, на 25 декември, събрала, според опозицията, 120 000 души (според Вътрешното министерство, участниците са били под 30 000) (23).

Защо Путин?

В случая, много важен е въпросът – защо Путин и защо сега? Не се налага да търсим много за да открием отговора.

Истината е, че Вашингтон и, най-вече, администрацията на Барак Обама, не се вълнуват особено, дали Русия е демократична страна или не. Тревогата им е свързана с това, че новия президентски мандат на Путин ще се превърне в преграда за реализацията на плановете им за „пълен спектър на доминация” на планетата. Според руската Конституция, президентът на Руската Федерация е държавен глава и върховен главнокомандващ, т.е. това е човекът, който на практика управлява страната и изцяло контролира нейната външна и отбранителна политика.

Тук е мястото за се запитаме, каква ще бъде тази политика? Очевидно е, че предприемането на сериозни мерки за противодействие на откритото обкръжаване на Русия с военни бази на Вашингтон (някои от които ще разполагат с балистични ракети) ще бъде сред приоритетите в дневния ред на Путин. „Презареждането” на Хилари Клинтън окончателно ще бъде изпратено на боклука, ако не е вече там. Можем да очакваме също, че Русия ще използва по-агресивно енергийната карта, с помощта на т.нар. „дипломация на тръбопроводите”, за да укрепи икономическите връзки с такива европейски членове на НАТО, като Германия, Франция и Италия, което, в перспектива, ще отслаби подкрепата на ЕС за агресивните мерки на НАТО срещу Русия. Можем да очакваме също, че Русия ще обърне поглед към Евразия, особено към Китай, Иран и, вероятно, Индия, за да укрепи все още нестабилната основа, върху която се гради съпротивата срещу плановете за Нов световен ред на Вашингтон.

За да бъде елиминирана Русия, ще е необходимо нещо много повече, отколкото само няколко демонстрации в замръзналите Москва и Санкт Петербург, водени от такива корумпирани и съмнителни опозиционни лидери, като Немцов или Каспаров. Затова е очевидно, че Вашингтон ще продължи да оказва усилващ се натиск по всички фронтаве – в Иран и Сирия (където Русия разполага с жизненоважна моска база), срещу Китай, срещу самата Русия, както и върху държавите от еврозоната, начело с Германия. Тоест, ще станем свидетели на последния опит за ендшпил на вече клонящата към упадък супердържава.

Днес САЩ, де факто, представляват фалирала ядрена супердържава. Ролята на долара като световна резервна валута все повече бива поставяна под съмнеиние, като никога досега от подписването на Бретънуудските споразумения, през 1944. Тази роля, наред с поддържането на статута на САЩ като неоспорим глобален военен лидер, бяха в основата на хегемонията на Америка и на т.нар. Американски век, от 1945 насам.

Отслабвайки ролята на долара в международната търговия и, в крайна сметка, като световна резервна валута, Китай вече възнамерява да не използва долари в търговията си с Япония, заменяйки ги с йени и юани. Русия предприема подобни стъпки в отношенията с основните си търговски партньори. Всъщност, основната причина Вашингтон за започне истинска война срещу еврото, през 2009, беше предупреждението за нарастваща заплаха, че Китай и други държави ще се откажат от долара в полза на еврото, като резервна валута. А това е изключително сериозна заплаха. Защото Вашингтон, на практика, финансира войните си в чужбина (в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и другаде) благодарение на това, че Китай и другите държави с положителен търговски баланс иневстират излишните си долари в американски ценни книжа. Ако тази ситуация се промени драстично, лихвеният процент в САЩ моментално ще скочи и финансовият натиск върху Вашингтон ще придобие колосални измерения.

Сблъсквайки се със заплахата от ерозия на своя неоспорим досега глобален статут на единствена супердържава, Вашингтон, както изглежда, все по-често ще използва груба военна сила за да го запази. А за да успее, ще трябва да неутрализира Русия, също както и Китай, и Иран.

И тъкмо това ще бъде първата точка в дневния ред на следващия американски президент, който и да е той.

Бележки:

1. Alexei Druzhinin, Putin says US encouraging Russian opposition, RIA Novosti, Moscow, December 8, 2011
2. Ibid.
3. Jonathan Turley, The NDAA's historic assault on American liberty, guardian.co.uk, 2 January 2012, достъпна на http://www.guardian.co.uk/commentisfree/cifamerica/2012/jan/02/ndaa-historic-assault-american-liberty.
4. National Endowment for Democracy, Russia, from NED Annual Report 2010, Washington, DC, published in August 2011, достъпна на http://www.ned.org/where-we-work/eurasia/russia.
5. Ibid.
6. Ibid.
7. NED, Elections in Russia: Polling and Perspectives, September 14, 2011, accessed in http://ned.org/events/elections-in-russia-polling-and-perspectives.
8. NED, Youth Activism in Russia: Can a New Generation Make a Difference?, December 15, 2011, достъпна на http://ned.org/events/youth-activism-in-russia-can-a-new-generation-make-a-difference.
9. F. William Engdahl, Full Spectrum Dominance: Totalitarian Democracy in the New World Order, 2010, edition. Engdahl press. В книгата подробно се описва създаването на Националния фонд за демокрация NED и различните, спонсорирани от САЩ "правозащитни" НПО и, как те са били използвани за свалянето на режимите, критично настроени към по-широките геополитически планове на САЩ.
10. National Endowment for Democracy, About Us, accessed in www.ned.org.
11. David Ignatius, Openness is the Secret to Democracy, Washington Post National Weekly Edition, 30 September-6 October,1991, 24-25.
12. F. William Engdahl, указ. соч., стр.50.
13. Yulia Ponomareva, Navalny and Kudrin boost giant opposition rally, RIA Novosti, Moscow, December 25, 2011.
14. Yale University, Yale World Fellows: Alexey Navalny, 2010, accessed in http://www.yale.edu/worldfellows/fellows/navalny.html.
15. . Алексей Навални, електронна кореспорденция между Навални и Conatser, на руски език (кратко резюме на английски беше предоставено на автора на адрес http://alansalbiev.livejournal.com/28124.html).
16. Ibid.
17. Business Week Russia, Boris Nemtsov: Co-chairman of Solidarnost political movement, Business Week Russia, September 23, 2007, достъпна на http://www.rumafia.com/person.php?id=1648.
18. Ibid.
19. Ibid.
20. Russian Mafia.ru, Vladimir Ryzhkov: Co-chairman of the Party of People's Freedom, достъпна на http://www.rumafia.com/person.php?id=1713.
21. Russian Mafia.ru, Garry Kasparov: The leader of United Civil Front, достъпна на http://www.rumafia.com/person.php?id=1518.
22. The OtherRussia, Obama Will Meet With Russian Opposition, July 3, 2009, достъпна на http://www.theotherrussia.org/2009/07/03/obama-will-meet-with-russian-opposition/.
23. Yulia Ponomareva, Ibid.

• Авторът е известен американски геополитик, който през последните години живее и работи в Германия, статията е публикувана в канадското издание Globalresearch